Русия, която изгубихме
Тъкмо свършиха 90-те години и Б. Н. Елцин произнесе станалата към този момент историческа фраза „ Уморих се, потеглям си “.
И всичко си потегли. И Елцин, и демокрацията, и свободата, и правата на индивида.
Тази мисловна структура, която интензивно и все по-гръмко се внедрява в публичното схващане на хората, които или малко помнят 90-те години, или освен помнят, само че и изпитват носталгия, защото точно 90-те години взеха решение ориста на страната и на милиони наши сънародници.
Не, няма да се впускам в този момент в разсъждения за това по какъв начин същите тези милиони сънародници, в същите тези 90-те, за негативно време се лишиха от всичко: и страната, и увереността в себе си, и работата, и спестяванията, и жилището, и заплатата, и пенсията.
Как обезверено се опитваха да оцелеят учители и лекари, и то какви – лекари-академици, доктори на науките се преквалифицираха в водачи и улични търговци. А бойните офицери отидоха при нарушителите и убийците.
Как индустриални колоси, произвеждащи най-съвършеното оръжие и инсталация за космоса, незабавно се преориентираха към произвеждане на тенджери и тигани. И това в най-хубавия случай. В по-лошия - просто дава цеха чартърен за склад на нискокачествена китайска техника, а в най-лошия – опустяваха и се превръщаха в руини.
Руският президент Борис Елцин и министърът на външните работи Андрей Козирев на конференция в Истанбул / Снимка: ТАСС
Как държавното управление на Руската Федерация – млади интелектуалци и реформатори, неизвестно за какво канеха за съветници чужденци, които написаха плановете за промени, а в случай че би трябвало напълно да бъдем почтени, те просто ни споделиха по какъв начин да устроим Русия.
За всичко това през днешния ден се приказва и написа доста, само че и много възражения се чуват.
За това, че сме изгубили окончателно образцовата Русия от 90-те години. И това е неприятно. Това е извънредно. Това е виновността ни пред бъдещите генерации.
И знаете ли – осведомителното пространство от време на време ни подмята доста показателни и злободневни образци в това отношение.
Ето, вижте.
На състоялото се наскоро съвещание на Владайския клуб президентът Путин говореше за правилото на ненамеса във вътрешните каузи на страната като наложително изискване за международния ред и за това, че за Русия – пък и за всяка страна, водещи са националните ползи. Естонският професор Рейн Мюлерсън му напомни, че такава позиция са имали в предишното съветските ръководители и описа, по какъв начин при започване на 90-те години министърът на външните работи на Русия Андрей Козирев непосредствено е приказвал за това с някогашния президент на Съединени американски щати Ричард Никсън. На което Никсън просто поклатил глава.
Путин го парира остро: „ Това единствено демонстрира, че Никсън е имал глава, а у господин Козирев, за жалост, отсъства. Череп има, само че главата като такава я няма “.
Разбира се, тази къса замяна на реплики можеше да е напълно изгубена в стенограмите на клуба, само че осведомителното пространство реши друго.
Бившият министър Козирев не можа да замълчи: „ Казах това на Никсън, както и доста други неща. Националните ползи на Русия, както и на другите демокрации, по принцип са съгласуват с общочовешките. И ние създадохме СНГ, не воювахме с братска Украйна, дружахме с най-развитите страни в Европа и Америка, нямахме наказания. Руснаците не умираха, воювайки на страната на диктатора на Сирия. „ Кажи ми кои са ти приятелите и ще ти кажа кой си ти “. И имаш ли глава. Интересите на Русия са противоположни на ползите на режима, чиито водач има черепна кутия обърната обратно, към Комитет за Държавна сигурност (на СССР) “.
Медиите откликнаха със заглавия „ Козирев отговори на Путин “.
Реших да намеря първоизточника – беше ясно, че Рейн Мюлерсън не е участвал на срещата сред Козирев и Никсън.
Този, който е бил на срещата, се откри бързо.
Дмитрий Саймс, американски политолог, някогашен консултант на президента Никсън, президент на Никсъновия център (Център за националните ползи на САЩ).
И ето: „ Никсън попита Козирев по какъв начин неговото държавно управление формулира съветските национални ползи. Козирев, прочут със своята прозападна ориентировка, отговори, че в предишното Русия изключително доста е страдала поради прекомерно мощното си фокусиране върху личните ползи за сметка на останалата част от света. Сега - добавил той - за Русия настъпи време, в което да мисли повече в термините на универсалните човешки полезности “.
„ Това е доста похвално възприятие за министър – не без подигравка дал отговор Никсън. – Но, несъмнено, има някои характерни ползи, които Русия като новоизграждаща се страна смята за значими за себе си? “
Това не убедило Козирев. „ Може би, и има такива особени съветски ползи – споделил той – само че съветското държавно управление към момента не е имало опция да намерения за тях. “ „ Може би президентът Никсън, като другар на съветската народна власт, би желал да ни помогне да открием какви биха били тези ползи? “, попитал Козирев със срамежлива усмивка.
Бившият американски президент запазил непроницаемо изражение на лицето си. „ Нямам храброст да споделям на министър в какво се състоят съветските национални ползи. Уверен съм, че по време на работата си той ще ги формулира независимо. Но бих желал да отбележа нещо. Русия не може и не е длъжна да се пробва да върви след Съединените щати по всички въпроси на външната политика. Като огромна страна Русия има лична орис. Ние желаеме да виждаме другарска Русия и изключително доста ценим вашето персонално приятелско отношение, господин министър, само че знам, че всеки човек в Русия, който би се опитал да следва задгранични препоръки, бързо ще се натъкне на неприятности. А ние не бихме желали това да се случи на наши другари. “ <…>
Когато напуснахме постройката на Министерството на външните работи и седнахме в нашата лимузина, Никсън ме попита какво мисля за Козирев. <…>
„ Това е проблема… - отговори Никсън. – Не мога да си показва, че руснаците биха уважавали слабаци като този “.
Не знам дали Козирев е чел книгата на Саймс. И, в случай че я е чел, какво е дал отговор на Никсън и по отношение на казаното, и във връзка „ слабака “. Смятам, че нищо не е дал отговор. Замълчал е със „ срамежлива усмивка “. Но в този момент не приказваме за това.
Става дума, че осведомителното пространство, което от време на време живее личен и самостоятелен от нас живот, само че доста блестящо и нагледно ни подсети за Русия, която изгубихме.
Надявам се, окончателно.
Източник: russian.rt.com
Превод: Дея Йорданова
Виж всички публикации от www.glasove.com-->
И всичко си потегли. И Елцин, и демокрацията, и свободата, и правата на индивида.
Тази мисловна структура, която интензивно и все по-гръмко се внедрява в публичното схващане на хората, които или малко помнят 90-те години, или освен помнят, само че и изпитват носталгия, защото точно 90-те години взеха решение ориста на страната и на милиони наши сънародници.
Не, няма да се впускам в този момент в разсъждения за това по какъв начин същите тези милиони сънародници, в същите тези 90-те, за негативно време се лишиха от всичко: и страната, и увереността в себе си, и работата, и спестяванията, и жилището, и заплатата, и пенсията.
Как обезверено се опитваха да оцелеят учители и лекари, и то какви – лекари-академици, доктори на науките се преквалифицираха в водачи и улични търговци. А бойните офицери отидоха при нарушителите и убийците.
Как индустриални колоси, произвеждащи най-съвършеното оръжие и инсталация за космоса, незабавно се преориентираха към произвеждане на тенджери и тигани. И това в най-хубавия случай. В по-лошия - просто дава цеха чартърен за склад на нискокачествена китайска техника, а в най-лошия – опустяваха и се превръщаха в руини.
Руският президент Борис Елцин и министърът на външните работи Андрей Козирев на конференция в Истанбул / Снимка: ТАСС
Как държавното управление на Руската Федерация – млади интелектуалци и реформатори, неизвестно за какво канеха за съветници чужденци, които написаха плановете за промени, а в случай че би трябвало напълно да бъдем почтени, те просто ни споделиха по какъв начин да устроим Русия.
За всичко това през днешния ден се приказва и написа доста, само че и много възражения се чуват.
За това, че сме изгубили окончателно образцовата Русия от 90-те години. И това е неприятно. Това е извънредно. Това е виновността ни пред бъдещите генерации.
И знаете ли – осведомителното пространство от време на време ни подмята доста показателни и злободневни образци в това отношение.
Ето, вижте.
На състоялото се наскоро съвещание на Владайския клуб президентът Путин говореше за правилото на ненамеса във вътрешните каузи на страната като наложително изискване за международния ред и за това, че за Русия – пък и за всяка страна, водещи са националните ползи. Естонският професор Рейн Мюлерсън му напомни, че такава позиция са имали в предишното съветските ръководители и описа, по какъв начин при започване на 90-те години министърът на външните работи на Русия Андрей Козирев непосредствено е приказвал за това с някогашния президент на Съединени американски щати Ричард Никсън. На което Никсън просто поклатил глава.
Путин го парира остро: „ Това единствено демонстрира, че Никсън е имал глава, а у господин Козирев, за жалост, отсъства. Череп има, само че главата като такава я няма “.
Разбира се, тази къса замяна на реплики можеше да е напълно изгубена в стенограмите на клуба, само че осведомителното пространство реши друго.
Бившият министър Козирев не можа да замълчи: „ Казах това на Никсън, както и доста други неща. Националните ползи на Русия, както и на другите демокрации, по принцип са съгласуват с общочовешките. И ние създадохме СНГ, не воювахме с братска Украйна, дружахме с най-развитите страни в Европа и Америка, нямахме наказания. Руснаците не умираха, воювайки на страната на диктатора на Сирия. „ Кажи ми кои са ти приятелите и ще ти кажа кой си ти “. И имаш ли глава. Интересите на Русия са противоположни на ползите на режима, чиито водач има черепна кутия обърната обратно, към Комитет за Държавна сигурност (на СССР) “.
Медиите откликнаха със заглавия „ Козирев отговори на Путин “.
Реших да намеря първоизточника – беше ясно, че Рейн Мюлерсън не е участвал на срещата сред Козирев и Никсън.
Този, който е бил на срещата, се откри бързо.
Дмитрий Саймс, американски политолог, някогашен консултант на президента Никсън, президент на Никсъновия център (Център за националните ползи на САЩ).
И ето: „ Никсън попита Козирев по какъв начин неговото държавно управление формулира съветските национални ползи. Козирев, прочут със своята прозападна ориентировка, отговори, че в предишното Русия изключително доста е страдала поради прекомерно мощното си фокусиране върху личните ползи за сметка на останалата част от света. Сега - добавил той - за Русия настъпи време, в което да мисли повече в термините на универсалните човешки полезности “.
„ Това е доста похвално възприятие за министър – не без подигравка дал отговор Никсън. – Но, несъмнено, има някои характерни ползи, които Русия като новоизграждаща се страна смята за значими за себе си? “
Това не убедило Козирев. „ Може би, и има такива особени съветски ползи – споделил той – само че съветското държавно управление към момента не е имало опция да намерения за тях. “ „ Може би президентът Никсън, като другар на съветската народна власт, би желал да ни помогне да открием какви биха били тези ползи? “, попитал Козирев със срамежлива усмивка.
Бившият американски президент запазил непроницаемо изражение на лицето си. „ Нямам храброст да споделям на министър в какво се състоят съветските национални ползи. Уверен съм, че по време на работата си той ще ги формулира независимо. Но бих желал да отбележа нещо. Русия не може и не е длъжна да се пробва да върви след Съединените щати по всички въпроси на външната политика. Като огромна страна Русия има лична орис. Ние желаеме да виждаме другарска Русия и изключително доста ценим вашето персонално приятелско отношение, господин министър, само че знам, че всеки човек в Русия, който би се опитал да следва задгранични препоръки, бързо ще се натъкне на неприятности. А ние не бихме желали това да се случи на наши другари. “ <…>
Когато напуснахме постройката на Министерството на външните работи и седнахме в нашата лимузина, Никсън ме попита какво мисля за Козирев. <…>
„ Това е проблема… - отговори Никсън. – Не мога да си показва, че руснаците биха уважавали слабаци като този “.
Не знам дали Козирев е чел книгата на Саймс. И, в случай че я е чел, какво е дал отговор на Никсън и по отношение на казаното, и във връзка „ слабака “. Смятам, че нищо не е дал отговор. Замълчал е със „ срамежлива усмивка “. Но в този момент не приказваме за това.
Става дума, че осведомителното пространство, което от време на време живее личен и самостоятелен от нас живот, само че доста блестящо и нагледно ни подсети за Русия, която изгубихме.
Надявам се, окончателно.
Източник: russian.rt.com
Превод: Дея Йорданова
Виж всички публикации от www.glasove.com-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ